Еньов ден (24 юни) - нощта срещу Еньов ден излизат магьосници
информация от Религия > Православен календар
публикувано от: Yana, Яна
дата: 2004-06-21 20:16:40
показвания: 6459

Из различните краища на България честват този ден под различни имена – Билобер, Яновден, Летни свети Иван, Иван Бильобер, Яневден, Билбер Еньо. Според народните представи това е денят на лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило. Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина. На Еньовден слънцето "играе", "трепти" при изгрев; от този ден тръгва към зима.

В ранни зори слънцето се “прекапичва” (преобръща) три пъти и започва вихрен танц със саби. Ако човек стане рано и успее да види това небесно явление, ще бъде читав и весел през цялата година. След като се умори от буйната си игра, огненото светило се окъпва във водата на реките и езерата, а също така и в росата. След него трябва да се потопят и хората за здраве. Вярва се, че на Еньов ден в полунощ разцъфтява папратта и моментално прецъфтява. Който свари да си откъсне от този цвят, има голям шанс да намери имане, да прави от желязото злато и да отваря секретни катинари. Набраните за зимата билки трябва да са 77 и половина. Половинката е за онази болест, за която няма цяр. Казват, че срещу Еньов ден билките са особено лековити, затова след зазоряване хората берат звъника, здравец, риган, еньовче. От тях се оплита венец, през който всички се провират за здраве. После венеца се хвърля в реката, за да отнесе водата болестите. Магьосниците пък шетали по поляните и търсели онези коренчета, дето като ги кипнели в котлето, събирали влюбени или ги разделяли. Много популярен обред е моминското гадаене за женитба. Нарича се Надпяване на пръстените или Еньова буля. Булята е момиченце-изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладването. Срещу празника всяка мома увива китка и я отнася в една “честита” къща (В тази къща мъжът и жената трябва да са с първи брак и с много живи деца.) Тук се донася от извора или от реката сребърно менче “мълчана” вода. В нея се пускат китките с привързани към тях пръстени. Водата се оставя да пренощува на керемидите или в градинския трендафил, “за да види звездите”. На сутринта изваждат китките от голям котел с натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените, като при всяка се изпява по едно двустишие – наричане за щастие в женитбата. Има поверие, че в нощта срещу Еньов ден излизат магьосници житомамници и обират плодородието от нивите. Те са жени, които в потайна доба нагазват голи в чуждите ниви, откъсват най-едрите класове и като произнасят заклинания, пренасят берекета от тези ниви в своите. За да се предпазят от такава кражба, стопаните пускат в нивите си костенурки, намазани с говежда тор. През тази нощ се е вярвало, че излизат самодиви и магьосници. Като християнски празник Еньовден се свързва с рождението на св. Йоан Кръстител.

публикувано от: Яна
дата: 2004-06-21 20:16:40