търсене в материали:
 
подреди по:
Списък материали
публикувани: 3489
пишат се: 152 нови
Всички категории
Типове материали
ТОП броячи
име:

парола:



забравена парола >>

регистрирайте се >>

наши приятели:

туристическо дружество "Ореляк"

Планинарски форум

СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
биография от История > Личности
публикувано от: Yana, Яна

дата: 2004-05-17 11:00:48
показвания: 9644

Просветители на българския народ, съпокровители на Европа

Делото на светите братя Константин - Кирил и Методий надхвърля рамките на българската история и слага своя отпечатък върху развитието на славянството и цялата европейска цивилизация. Създаването на славянското писмо е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на българската и изобщо на славянската култура. Пък и колко от създателите на оригинални писмени системи са имали историческия шанс да останат в паметта на потомството?
Официалните светски източници дават доста оскъдна информация за живота и делото на двамата братя, но за сметка на това съществува богата житийна литература, в която основните моменти на техния жизнен и творчески път са подробно представени.


Методий е роден през 815 г., а Кирил - около 820 г. в Солун, в семейството на друнгария Лъв, заместник на солунския стратег, и Мария. Дългият спор за произхода на двамата братя вероятно никога няма да завърши. Но един съществен аргумент за славянския им корен е отличното познаване на славянския език в произведенията им, който показва, че са написани именно на говорения от славяните в района на Солун диалект. Родината и народността на Кирило-Методиевия език се определят решително и от един довод, който не се среща в ранните жития, но се появява в някои по-късни, включително и в т. нар. Солунска легенда. Там се твърди, че след диспут с иконоборците Константин-Кирил участвал в кръщаването на големи маси славянско население по долината на река Брегалница в Македония. Възможно е наистина двамата братя да са били в България, където са проповядвали християнството на славянски език и са прокарали онзи път, по който тръгват по-късно учениците им, дошли тук от Моравия. Краткото житие на Кирил недвусмислено изтъква, че той е бил по род българин, с което очевидно подчертава славянския произход на майка му.


Както ни съобщават изворите, Кирил създава славянското писмо и превежда най-необходимите текстове за просветната си дейност сред славяните още във Византия, преди да се отправи за Велика Моравия през 863 г. Там ги изпраща византийският император по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. Трудностите при това идват най-вече от уникалното обстоятелство, че трябва да се превежда на език, който още не е литературно изграден и в който липсват думи за редица религиозни, философски и културни понятия. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и Методий славянският език е близък, майчин. Постиженията в развитието на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че братята са гениални преводачи.
До 862 г. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие /избрани евангелски текстове за четене в неделни и празнични дни/, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия. Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. Естествено Кирил е могъл да избере за литературен език на славяните само онова славянско наречие, което познавал най-добре - солунското. И ако при създаването на азбуката се изявява като отличен фонетик, при превода на някои от свещените книги /Апракоса - Изборното евангелие/ той се проявява като тънък познавач на българската народна реч от IX век и гениален преводач.

Кирил и Методий остават в Моравия около три години и половина. Поради възникналите конфликти с немското духовенство те отиват да защитят делото си пред папата в Рим. Те пристигат там през 867 г. Блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква “Св. Марина” е отслужела литургия на славянски език.
В Рим Кирил се разболява и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в базиликата “Св. Климент” в Рим. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни да смъртта си на 6 април 885 г.
Създаденият от Кирил и Методий славянски литературен език е старобългарски. Назоваването му с други имена, като старославянски или староцърковнославянски, не е основателно. При това тук не става дума за измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ. Старобългарският не е употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а оттам ляга и в основата на средновековната култура. Така българите записват в летописа на европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното развитие на почти цяла Източна Европа
Преводите на светите братя полагат основите на славянските литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи. Според академик Иван Дуйчев Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското средновековие и в известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада.

Създаването на нова азбука, пригодена за славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и неофициалната концепция за “трите свещени езика” - иврит, гръцки и латински, която до известна степен е била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език.


Отначало църквата празнува поотделно паметта на всеки от двамата братя на датите от смъртта им - св. Кирил на 14 февруари, св. Методий - на 6 април. За първото обединяване на празника им научаваме от сведението в Проложното житие в пролога на Станислав от 1330 г., според което той е на 6 април. Но поради Великия пост, когато църковния устав забранява тържествено да се чества паметта на светците, за ден на празника им е избран 11 май. Сборникът на московския Успенски събор - паметник на старобългарската писменост от XII век, поставя празника на двамата тъкмо на тази дата. Св. Св. Кирил и Методий са в основата на широко разпространения сред българите в Македония култ към светите Седмочисленици. От средата на миналия век техният празник е възстановен с решението на Светия всерусийски синод за празнуването на 1000-годишнината от моравската мисия на двамата братя.
Възникването на славянската писменост, чиито създатели са Св. Св. Кирил и Методий, бележи огромна промяна не само в историческия живот на славяните, но и на цялата европейска цивилизация. И не е никак случайно, че през 1980 г. първият папа славянин Йоан Павел II обяви двамата Солунски братя за съпокровители на Европа.

публикувано от: Яна
дата: 2004-05-17 11:00:48

източник: caribrod.abv.bg
hosted by E-PSYLON